Първото нещо, за което ни разказа 37-годишният Серхий, е Подил: „Подил е историческият квартал на Киев, където се намира най-старият университет в Европа, и който е пълен с уютни кафенета, барове и клубове. С меланхолия в думите си той признава, че не обича да мисли за бъдещето и просто иска да се наслади на настоящето. „Не съм правил планове, предполагам просто мечтаех“, но сега животът е спрял за известно време. Войната погълна всяко малко нещо и можете да намерите щастие в обикновените моменти“.

Ето как войната заварва Серхий на 24-ти февруари.

Той обяснява, че майка му се е регистрирала на място в друг град, докато той остава в Киев. „Откакто Glovo възобнови дейността си в града, усещането всяка сутрин е като стъпване в неизвестното, но знам, че пътят ще бъде овладян от ходещия (самият той доставя поръчките пеша).

Серхий говори много за това как хората реагират, когато получават поръчките си: „радост, усмивки и думи на благодарност, че не са ги изоставили. Хората се радват, че не им се налага да търсят това, от което се нуждаят. Всъщност хората са много изненадани, че доставките продължават да работят - нещо, което носи оптимизъм на лицата им“.