Двадесетгодишният Юрий Хузенко е в разцвета на живота си. Можете да го видите да изследва ресторанти, управлявани от талантливи украински готвачи, спрял до модерни кафенета или в новия търговски център „Respublika Park“, където се помещава супермаркет в бразилски стил.
С планове за бъдещето си, творческият му дух го кара да спести пари за китара, да научи английски и по-късно да започне да взима уроци по пеене, за да покаже своя потенциал на света. И въпреки че на 24-ти февруари животът му се е преобърнал с главата надолу, Юрий е решен, че да се предаде не е опция за него.
„Войната няма да унищожи младостта ми и вдъхновението да живея. След 10 години ще живея сред украинци, свободни и искрени, които ценят своята култура и се възхищават на красотата на своята страна“.
„Разбрах какво става, докато закусвах. Този ден, 24-ти февруари, трябваше да бъде обичаен работен ден за мен като куриер, но когато напуснах дома си, имаше много коли, движещи се в обратна посока, всички бързаха и бягаха в паника.“
На този ден Юрий обикаля града през целия ден, посещавайки местата, където обикновено прави доставките си, и точно тази вечер около квартала Подил той и негов приятел чули за първи път силна сирена.
“„Не бяхме разбрали мащаба на случващото се в страната и току-що се бяхме прибрали вкъщи към 23 часа. Всичко се беше променило“. “
Семейството на Юрий - майка му, вторият му баща и баба му сега са на сигурно място. „Обаждаме се един на друг редовно и аз ги подкрепям финансово. Плановете ми са да остана в Киев, това е моят град“. Той признава, че въпреки че живее в град, чийто център до момента е бил пощаден от директни атаки, тревогата може да се усети по улиците на Киев. Юрий прекарва доста време в апартамента си под наем.
„Това е важна работа за развитието на обществото и сега тя стана още по-значима, защото има много хора, които се нуждаят от помощ. Баби, дядовци, деца, инвалиди и дори животни имат затруднения с намирането на храна заради войната“, казва Юрий Хузенко.
Юрий признава голямата помощ, която служителите на Glovo от местния офис и самите куриери предлагат, за да поддържат ежедневния живот.
„Въпреки ситуацията, Киев не стои на едно място и хората постепенно възобновяват бизнеса си, за да печелят пари, за да помогнат на нуждаещите се“.
И именно заради това, помагайки на нуждаещите се, Юрий съчетава ролята си на куриер с доброволчеството.
„От време на време помагам да доставя стоки от първа необходимост на непознати за моя сметка. В Киев снабдяването с храна бавно се връща към нормалното, но все още има проблем с лекарствата или храната за животни“.
Той си спомня последния път, когато е помогнал на по-възрастна жена: „Вероятно никога не съм чувал толкова много благодарност. Тези неща ни обединяват. Винаги, когато е възможно, трябва да даваме и показваме на какво сме способни, защото сме хора“.
Юрий, Сергей, Серхий, Богдан и Олексий са петима от многото куриери в Украйна, които ежедневно носят надежда на онези, които отварят вратите на домовете си или ги чакат в метростанциите, за да си набавят нужните лекарства. Днес ги опознаваме малко по-отблизо, от най-личната им страна, като очите на града, които никога не спират да наблюдават.
Истории от Glovo