Преди няколко години, когато Закария за първи път слага раницата на гръб и позвънява на вратата на клиент с първата си поръчка, той знае, че ежедневието му никога няма да бъде скучно. При придвижването си в градската суматоха между ресторанти, супермаркети, офиси и жилищни сгради, той става свидетел на истинския живот на хората. Този живот отразява обществото на града му. Един ден, когато се връща след изпълнение на поръчка, му се случва нещо, което няма да забрави.

„Приключвах с доставката и на връщане намерих малка чанта на пътя, която привлече вниманието ми. Беше изгубена чанта с лична карта, пари и банкови карти.“

Закария не иска дори да си представя шока, който жената трябва да е изпитала, когато е установила, че е загубила чантата си. Той е решен да открие собственика на чантата.

„Когато погледнах личната карта, видях адреса на притежателя й. Той беше близо до мястото, където намерих чантата. Без дори да съм свалил униформата си от Glovo, отидох до адреса и почуках на вратата.“

Жената е изненадана да види куриер на вратата. Тя решително заявява, че не е поръчвала нищо. Този момент кара Закария да се засмее, защото когато показва изгубената чанта, вижда как раменете й се отпускат от облекчение. След като куриерът проверява два пъти дали името на жената съвпада с името от личната карта, тя взема чантата си с благодарност и вълнение.

„Почуствах се чудесно, че можах да окажа такова голямо въздействие с толкова малък жест. Гордея се, че показах, че куриерите са честни хора.“