В живот, който сега изглежда далечен, Сергей се радва на спокойствието на своя град Николаев, разхождайки се из парковете му, ходейки на кино или правейки барбекюта с приятели. Той ни разказва, че обича да пътува, особено до други съседни украински региони като Одеса, която, преди да стане обект на руските атаки, е била красив крайбрежен град на юг.
Подобно на много други, Сергей имал планове да успее: „Напоследък спестявах пари, за да си купя кола. Обичам да гледам видеоклипове в YouTube за ревюта на нови автомобили и исках да пътувам със съпругата си и нашия 5-годишен син до Холандия“. Образованието на сина му и стартирането на бизнес са били два от дългосрочните му житейски проекти.
„Преди да започна деня с доставките си, пиех кафе всеки ден с моите приятели куриери в града, но сега вече не можем да се наслаждаваме на този момент, защото Glovo в момента не работи в Николаев“.
„Събудих се на фона насред звуци от експлозии, не можех да повярвам. Веднага видях речта на нашия президент и започнах да опаковам документи, пари и други важни неща“.
Сергей все още живее със семейството си в Николаев, не са се преместили. Не са напуснали апартамента си, тъй като той признава, че най-сигурният и най-големият подслон наистина е далеч от жилището му.
Ежедневният живот не е лесен и той споделя, че през деня градът е оживен с хора, които се занимават с обичайните си дела – нещо, което помага да се разсеят от мислите за войната. И все пак всеки е нащрек, постоянно се усеща стрес, като тялото е в очакване какво може да се случи.
„През нощта експлозиите от руските атаки ви връщат в реалността и започвате да се питате колко са близо или дали ще стигнат до къщата ви. Понякога гледам видеоклипове в Интернет или пускам забавни стари филми, за да спра да мисля за войната поне за няколко минути“.
Юрий, Сергей, Серхий, Богдан и Олексий са петима от многото куриери в Украйна, които ежедневно носят надежда на онези, които отварят вратите на домовете си или ги чакат в метростанциите, за да си набавят нужните лекарства. Днес ги опознаваме малко по-отблизо, от най-личната им страна, като очите на града, които никога не спират да наблюдават.
Истории от Glovo