Олексий е бил механик на велосипеди. Τой обича да пътува и плановете му били да си купи нова кола и да ремонтира апартамента си. В неговия град хората се наслаждавали да прекарват времето си в търговските центрове и да се разхождат из парковете.
„Когато правите доставки, срещате хора от всички сфери на живота, но е трудно, когато видите жени, които са останали сами. Когато им помагаме с доставките, те са много щастливи и благодарни“.
Когато говорим с него за войната, той признава, че от самото начало задачата му е била да поддържа мир и спокойствие в семейството и правилно да се подготви за всеки сценарий. Заедно със семейството му решават да останат в града и всички заедно живеят в същия апартамент, в който са живели и преди. По време на сирените за въздушно нападение отиват в убежище близо до дома им. „Със сигурност се тревожа, но ще продължа да се държа силен за семейството си“.
За него да бъдеш куриер означава да помагаш на града. По същия начин той чувства, че е вестител на новини, въпреки че признава, че предпочита да споделя добрите, за да не добавя към тъгата на хората.
„Когато правите доставки, срещате хора от всички сфери на живота, но е трудно, когато видите жени, които са останали сами. Когато им помагаме с доставките, те са много щастливи и благодарни“.
Олексий ни разказва и една специална история на един от партньорите, с които работи: „В едно от служебните помещения са създали доброволческа станция, която помага на бежанци от цялата страна. Сега, когато хората искат да помогнат, като дарят дрехи, но нямат средства да ги доставят до станцията, аз ги доставям“. Олексий признава също така, че помага за набирането на средства чрез социалните мрежи, както и активно помага на въоръжените сили на Украйна и териториалната отбрана.
Юрий, Сергей, Серхий, Богдан и Олексий са петима от многото куриери в Украйна, които ежедневно носят надежда на онези, които отварят вратите на домовете си или ги чакат в метростанциите, за да си набавят нужните лекарства. Днес ги опознаваме малко по-отблизо, от най-личната им страна, като очите на града, които никога не спират да наблюдават.
Истории от Glovo